Индекс
Не е тайна че след една от първите акции на НСБОП срещу пиратството в далечната 2005, в българия навлезе технологията p2p и се разрастна до степен в която над 70% от файло-обмена се пренася по p2p протоколи. Разбира се свалянето от ftp И дата сървъри беше доста удобен вариант, при който от потребителя се изискваше най - много регистрация и да кликне в/у файла който сваля. Но особенността на p2p изисква повече ресурси от страна на потребителите, а тези ресурси не са процесор и памет, а именно реален IP адрес. Нещото което може да ти позволи да споделяш и теглиш файлове свободно или да те ограничи напълно.
Самият IP адрес е нищо повече от 32 битов номер (4 групи с числа от 0-255, разделени с '.'), който всеки получава от доставчика си с оглед достъп до глобалното пространство или LAN мрежата. IP адресът не е случаен номер, който всеки може да си въведе. Генерира се и се раздава под доста строги изисквания и използването на произволен адрес може да доведе до невъзможност за достъп до други компютри. От самото създаване на Интернет IP адресното пространство се разпределя от организация наречена IANA, под организация на ICANN (главният огран на интернет пространството, нещо като съда, министерски съвет и парламент в едно, само че няма корупция, защото е организация без печалба). Както споменах по - рано IP адресът се състои от 4 групи числа разделени с точка. ако се превърнат в единици и нули се получава 32 битов номер. Той има йерархична структура. Какво означава това и защо е така. Йерархична структура означава, че на базата на един адрес може да се определи към коя мрежа принадлежи и колко компютъра има в тази мрежа и да се изгради route-инг правило. т.е. да се определи маршрут по който да се достигне до тази мрежа. Ако IP адресът нямаше йерархична структура, всички компютри трябваше да имат запис route (маршрут) до всички останали компютри, което в глобалната мрежа е невъзможно, дори и най - мощният компютър в света не може да обработва такава информация. Йерархията е проста отлявно на дясно се определя коя е мрежовата част на адреса, и коя е часта за потребителите на всяка мрежа. Има 4 главни (класа) мрежи, class A, при тях мрежовата част е числото до първата точка отлявно на дясно. Пример: 127.0.0.1 (127 - мрежова част, т.е мрежа 127; 0.0.1 - хост част, или 256*256*254 адреса за компютри в тази мрежа). Клас B където мрежата е първата и втората група числа. Клас C където мрежата е първата, втората и третата група. Клас D е за специални мрежи, наречени Multicast networks. Всяка една от тези главни групи си има заделени адресни зони за специални организации и нужди. Един от тези видове адреси са така наречените частни мрежови адреси, адреси на частни мрежи, "нереални адреси", наричат се така, защото от външният свят тези мрежи не могат да бъдат достигнати, рутерите - устройствата които управляват трафика в интернет, превръщат частните адреси в публични, самият процес се нарича Network Address Translation или накратко NAT. Тези частни мрежови адреси могат да се ползват от всеки, за създаване на вътрешни локални мрежи, за да имат достъп тези мрежи до външният свят им е необходим "реален", публичен IP адрес. Частната мрежа на клас А е 10.0.0.0, тя е най - голямата частна мрежа и позволява милиони адреси, в големите градове на България има поне един доставчик който използва това адресно пространство. Частната мрежа на клас B e от 172.16.0.0 до 172.31.255.255, тук също броят на адресите които могат да се раздават на потребители е голям. Частната мрежа на клас C e 192.168.0.0, тя е най - малката от трите класа, в България БТК я използва в модемите си като адрес за вътрешната мрежа м/у модема и компютъра на клиента (192.168.1.1-192.168.1.2). Ако сте направили мрежа или сте в мрежа с частни адреси, пример: доставчика ви е раздал адрес: 10.7.12.4. за да се свържете с външният свят (мрежи извън вашата локална) доставчика ви трябва да има поне 1 реален адрес (124.52.12.4) и всички пакети с данни от вашият компютър които изпращате към други мрежи, да кажем опитвате се да изпратите поща на google. излизат от компютъра ви с адрес 10.7.12.4, достигат до рутера на доставчика ви (т.н. граничен рутер), в него пакетите си сменят адресите (NAT) и достигат до google с нов адрес: 124.52.12.4
Каква е ползата от частни - нереални адреси?
Ползата е, че в момента има огромен недостиг на IP адреси, ако всеки на този свят трябваше да има реален адрес, да не са останали нито един свободен (намерено е решение на този проблем и се казва IPv6 където адресът е не 32 бита а 128 бита, което позволява трилиони адреси, които не могат да се изчерпят дори след векове!). Другата полза, е че ако искате да си правите мрежа вкъщи не е необходимо да си копувате IP адреси (те струват пари!).
Недостаъци?
Когато повече от 1 нереален адрес се траслира в един реален, се получава конфликт породен от това, че всеки пакет си има TCP/UDP порт от който е изпратен и порт към който е насочен. Пример, когато напишете в браузъра си http://google.bg, браузъра ви генерира пакет с произволен порт от 1024-48600, наречен source порт и порт към който е насочен пакета : 80. когато два компютъра ползват 1 реален адрес, се получава конфликт ако по едно и също време изпращат пакети от един и същи порт, освен това когато се прави заявка към този реален адрес, към кой компютър от вътрешната мрежа да насочи пакета? разбира се на тези въпроси има решения, но те имат недостъци и повечето потребители не могат да се справят с нуждата торент клиента им да слуша на порт, който може да не е траслиран от нереалният им адрес към реалният им и обратно. най - често това е проблем в dc++ мрежите, където за да си активен потребител ти трява порт който да е насочен към твоят адрес. ако се собственик на частен адрес, то е възможно да имате проблем с достъпа до голяма част p2p ресурси и да имате доста главоболия. Проблема главно е, че технологите се разивиат доста по динамично и бързо отколкото условията в България позволяват доставчиците да ги реализират удобно и правилно.
Самият IP адрес е нищо повече от 32 битов номер (4 групи с числа от 0-255, разделени с '.'), който всеки получава от доставчика си с оглед достъп до глобалното пространство или LAN мрежата. IP адресът не е случаен номер, който всеки може да си въведе. Генерира се и се раздава под доста строги изисквания и използването на произволен адрес може да доведе до невъзможност за достъп до други компютри. От самото създаване на Интернет IP адресното пространство се разпределя от организация наречена IANA, под организация на ICANN (главният огран на интернет пространството, нещо като съда, министерски съвет и парламент в едно, само че няма корупция, защото е организация без печалба). Както споменах по - рано IP адресът се състои от 4 групи числа разделени с точка. ако се превърнат в единици и нули се получава 32 битов номер. Той има йерархична структура. Какво означава това и защо е така. Йерархична структура означава, че на базата на един адрес може да се определи към коя мрежа принадлежи и колко компютъра има в тази мрежа и да се изгради route-инг правило. т.е. да се определи маршрут по който да се достигне до тази мрежа. Ако IP адресът нямаше йерархична структура, всички компютри трябваше да имат запис route (маршрут) до всички останали компютри, което в глобалната мрежа е невъзможно, дори и най - мощният компютър в света не може да обработва такава информация. Йерархията е проста отлявно на дясно се определя коя е мрежовата част на адреса, и коя е часта за потребителите на всяка мрежа. Има 4 главни (класа) мрежи, class A, при тях мрежовата част е числото до първата точка отлявно на дясно. Пример: 127.0.0.1 (127 - мрежова част, т.е мрежа 127; 0.0.1 - хост част, или 256*256*254 адреса за компютри в тази мрежа). Клас B където мрежата е първата и втората група числа. Клас C където мрежата е първата, втората и третата група. Клас D е за специални мрежи, наречени Multicast networks. Всяка една от тези главни групи си има заделени адресни зони за специални организации и нужди. Един от тези видове адреси са така наречените частни мрежови адреси, адреси на частни мрежи, "нереални адреси", наричат се така, защото от външният свят тези мрежи не могат да бъдат достигнати, рутерите - устройствата които управляват трафика в интернет, превръщат частните адреси в публични, самият процес се нарича Network Address Translation или накратко NAT. Тези частни мрежови адреси могат да се ползват от всеки, за създаване на вътрешни локални мрежи, за да имат достъп тези мрежи до външният свят им е необходим "реален", публичен IP адрес. Частната мрежа на клас А е 10.0.0.0, тя е най - голямата частна мрежа и позволява милиони адреси, в големите градове на България има поне един доставчик който използва това адресно пространство. Частната мрежа на клас B e от 172.16.0.0 до 172.31.255.255, тук също броят на адресите които могат да се раздават на потребители е голям. Частната мрежа на клас C e 192.168.0.0, тя е най - малката от трите класа, в България БТК я използва в модемите си като адрес за вътрешната мрежа м/у модема и компютъра на клиента (192.168.1.1-192.168.1.2). Ако сте направили мрежа или сте в мрежа с частни адреси, пример: доставчика ви е раздал адрес: 10.7.12.4. за да се свържете с външният свят (мрежи извън вашата локална) доставчика ви трябва да има поне 1 реален адрес (124.52.12.4) и всички пакети с данни от вашият компютър които изпращате към други мрежи, да кажем опитвате се да изпратите поща на google. излизат от компютъра ви с адрес 10.7.12.4, достигат до рутера на доставчика ви (т.н. граничен рутер), в него пакетите си сменят адресите (NAT) и достигат до google с нов адрес: 124.52.12.4
Каква е ползата от частни - нереални адреси?
Ползата е, че в момента има огромен недостиг на IP адреси, ако всеки на този свят трябваше да има реален адрес, да не са останали нито един свободен (намерено е решение на този проблем и се казва IPv6 където адресът е не 32 бита а 128 бита, което позволява трилиони адреси, които не могат да се изчерпят дори след векове!). Другата полза, е че ако искате да си правите мрежа вкъщи не е необходимо да си копувате IP адреси (те струват пари!).
Недостаъци?
Когато повече от 1 нереален адрес се траслира в един реален, се получава конфликт породен от това, че всеки пакет си има TCP/UDP порт от който е изпратен и порт към който е насочен. Пример, когато напишете в браузъра си http://google.bg, браузъра ви генерира пакет с произволен порт от 1024-48600, наречен source порт и порт към който е насочен пакета : 80. когато два компютъра ползват 1 реален адрес, се получава конфликт ако по едно и също време изпращат пакети от един и същи порт, освен това когато се прави заявка към този реален адрес, към кой компютър от вътрешната мрежа да насочи пакета? разбира се на тези въпроси има решения, но те имат недостъци и повечето потребители не могат да се справят с нуждата торент клиента им да слуша на порт, който може да не е траслиран от нереалният им адрес към реалният им и обратно. най - често това е проблем в dc++ мрежите, където за да си активен потребител ти трява порт който да е насочен към твоят адрес. ако се собственик на частен адрес, то е възможно да имате проблем с достъпа до голяма част p2p ресурси и да имате доста главоболия. Проблема главно е, че технологите се разивиат доста по динамично и бързо отколкото условията в България позволяват доставчиците да ги реализират удобно и правилно.
